Сърнела - Macrolepiota procera
Гугла: Отначало формата ѝ е яйцевидна и не се разперва докато не се е
изпънало стъблото напълно. Тогава обемът ѝ се увеличава. Гуглата,
докато се развива и бавно разперва скъсва частичното покривало под
своите пластинки, оставяйки пръстенче около стъблото. Напълно развитата
гугла е плоска, при благоприятно време и влажност с огромен диаметър, с
концентрично разположени кръгове от кафяви люспи на бял, кремав, или
бледо-кафеникав фон.
В центъра на гуглата е разположена пъпка (гърбица) и е винаги покрита с същата кафява матова материя от която са направени тъмните люспите около нея. От към краищата на гуглата лесно се премахват и бели влакна, прах и други фини частици. Ръбът на гуглата не е подвит а висящи парченца придават назъбеност.
Месо: Месото е сравнително меко но е леко жилаво и не се разпада. На цвят е бяло но при нараняване може да се оцвети леко розово. Има приятен аромат на ядки и по-точно на лешници, който е най-изразен при застаряващите сърнели. Вкусът е също така приятен.
Пластинки: Бели, понякога с розови шарки и досто нагъсто разположени. Не са сраснали с пънчето и са деликатни — лесно се пречупват.
Споров прашец: Бял.
Пънче: Високо (до около 40 см) и се развива преди гуглата. Отначало вътрешността му е плътна и бяла, по-късно куха и с здрави влакна. Пънчето е украсено с уникално съчетание от люспички, наподобяващо змийска кожа. По дължината на стъблата на развитите гъби има бяло и меко пръстенче, което може да се движи нагоре и надолу. В основата си пънчето е крушковидно.
Любимите кътове на сърнелата са откритите планински пасища и горски поляни. Нерядко се среща и в гори, шубраци и храсталаци но там рядко плододава повече от едно плодно тяло. Не обича влагата, а и расте в сухо време когато други гъби плододават слабо. Често се срещат и самодивски кръгове от няколко сърнели. Нейният сезон на плододаване е дълъг — от ранна пролет до късна есен. Сърнелата, както и други полски гъби, е нетолерантна към почва обработена с изкуствена тор и химикали.
Гъбата е ценена високо. Гуглата, разперена или не, се отрязва, като пънчето се премахва поради това, че е жилаво, твърдо, влакнесто и поради това - не особено вкусно. Най-много се ценят младите, почти отварящи се гугли. Използува се веднага, като се реже на късове и се готви. Късовете може да се панират или прибавят към баница. Не особено подходяща за сушене, но много добра за консервиране.
При събиране трябва да се внимава сърнелата да не се сбърка с някоя от отровните мухоморки. Понякога съвсем новоизникналите сърнели приличат на други видове и трябва гъбата да се изчака да порасне за пълна сигурност.
Сърнелата лесно се сбърква с близката червенееща сърнела (M. rhacodes). Този вид е с по-скромни размери, по-едролюспест и месото му червенее при разрязване. Има силен аромат и предпочита по-сенчести места в градини и гори. Препоръчва се да се яде след термична обработка.
Елегантната сърнела (M. mastoidea) прилича на обикновената сърнела, но не расте до същите размери, а люспите и са по слабо развити. Този вид е също така годен за ядене.
« Други статии от "Гъби"
